ЕНЕРГИЕН ПАСПОРТ И СЕРТИФИКАТ. ТРЯБВАТ ЛИ? КОГА? ЗАЩО?
Енергийния паспорт на съществуваща сграда е съществена част от Техническия паспорт. Според Закона за Енергийната ефективност на задължително сертифициране по реда на този закон подлежат всички сгради в експлоатация с разгъната застроена площ над 1000 кв. м. Също така всяка реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуваща сграда трябва да съответства на изискванията за енергийна ефективност.
Енергийният паспорт удостоверява какво е състоянието на сградата, нейното специфично потребление на енергия. В енергийния паспорт се указва какво енергопотребление има постройката по скала от класове от А до G, каквато е класификацията при електроуредите, като А показва най-малко енергопотребление, а G – най-голямо.
Енергиен сертификат се издава на онази сграда, която отговаря на определени условия, за да получи сертификат Б или А. Затова всички сгради ще имат енергийни паспорти, но не всички могат да имат енергийни сертификати. Сертификат не се получава веднага след построяване на сградата, защото трябва да бъдат извършени обследвания и сравнени данните от поне три отоплителни сезона.
Според действащият Закон за Енергийната ефективност, влязъл в сила от 14.11.2008 г. обследването и сертифицирането на съществуващи сгради, като неизменна част от Техническия паспорт, е за сметка на собствениците – възложителите по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията.
Основни стъпки:
1.Обследването за енергийна ефективност и издаване на енергиен паспорт включва:
установяване нивото на потребление на енергия;
определяне специфичните възможности за намаляването му;
установяване спазени ли са изискванията за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;
препоръчителни мерки за повишаване на енергийната ефективност.
2.Изпълняване на мерките предписани от обследването за енергийна ефективност:
Собствениците на сгради, възложили изработването на Техническия паспорт и респективно на Енергийния паспорт, са длъжни да изпълнят мерките за повишаване на енергийната ефективност за своя сметка, предписани от обследването за енергийна ефективност, в тригодишен срок от датата на приемане на резултатите от обследването.
3.Сертифициране за енергийна ефективност на сгради:
удостоверяване актуалното състояние на потреблението на енергия в сградите;
сравнение на енергийните характеристики и съответствието им със скалата на класовете на енергопотребление от НАРЕДБА № 7 за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради.
Възложителите по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията са длъжни да придобият по реда на този закон сертификат за енергийни характеристики на сградата в срок не по-рано от три и не по-късно от 6 години от датата на въвеждането й в експлоатация.
Собственици на имоти, които не спазят разпорежданията на Закона за енергийната ефективност относно сроковете за издаване на паспорта, подлежат глобa в размер на 1000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв. по реда на ЗЕЕ. Собствениците на имоти, които придобият технически паспорт на сграда съдържащ в себе си енергиен сертификат се освобождават от плащане на данъци за срок от 3-7 години, в зависимост от категорията на сертификата.
Сертификатите за енергийни характеристики на сградата са със срок на валидност до 10 години, в зависимост от категорията им.След изтичане на срока следва да бъдат подновени.
Според същия закон, действащ към момента, след изтичане на сроковете за енергийно обследване като част от Техническия паспорт на сградата, собствениците на сгради няма да имат право да продават или да отдават под наем имота си. Те и в двата случая са длъжни да предоставят на купувача или наемателя сертификата за енергийна ефективност, както и Техническия паспорт на сградата.Изложеното показва необходимостта от скорошно започване на проучване на пазара, събиране на оферти, бюджетиране и събиране на средства за изработване на технически паспорт.